Лазаровден е чудесен със своите лазарки и песни. Но той, както и Великден, не са само цветя, яйца и козунаци. Тези християнски тържества все повече се превръщат в гастрономически, отколкото в духовни. А именно в духовното е смисълът и силата им. В Духът, който дава мощ и сила да преодолеем всякакви страдания. Да се извисим над тегобите на ежедневието, да вярваме в силата на Словото, защото то „бе в Началото”. Да върнем вярата си в Бога, „но не този, който е в небесата”, а Бога във всеки един от нас. И тогава със сигурност ще има „здраве и благополучие” за всеки.
Ако свещениците си бяха на мястото, ако имаше вероучение в училищата, ако не беше тежкият атеизъм в миналото, може би днес щяхме най-напред да се сетим, че историята с възкръсналия Лазар идва още от времето на тайните Мистериите в древна Елада.
Платон, който е бил посветен в тези тайни, нарича човешкото тяло „гробница на душата“. Разбрана в езотеричен смисъл, случката с Лазар е едно възкресение в духовен смисъл. Божественото възкръсва от гробницата (тялото), и се ражда Новият Живот.
Ако имаше повече просветен народ днес, щеше да се знае, че по времето на Омир са въвеждали в летаргичен сън посветените в тайнствата /Мистериите/, в което състояние са прекарвал три и половина дни. Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън. И само една слаба връзка свързва физическото тяло с етерното. Този сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло. Преживяванията на лицето в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята.
Всичко това се е правило тайно и никому не е било разрешено да вижда и знае тази мистерия, освен посветените в нея. Така се е поддържал страхът от боговете и техните представители – жреците.
Но Христос разбулва тази мистерия, защото иска всички да видят безсмъртието на душата. И слага Посвещението на нови основи, съвършено различни от тези в древността. Чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. С възгласа „Лазаре, излез вън!“ Исус разгласява тайната на Мистериите, която до този момент е била пазена в пълна тайна. Но еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха тайните на Мистериите и старото посвещение, не могат а да разберат, че Христос идва, за да обнови и облагороди старите Традиции. Те не могат да оставят ненаказан този акт на публично посвещение. „От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият”, четем в Евангелието на Йоан.
Не стават ли и днес подобни „убийства” на всеки, дръзнал да разкрие „мистериите” на всяко старо и закостеняло мислене? На съпротивата срещу растяща бездуховност промъкваща се във всички области на живота ни. На съпротивата срещу чужди на българската душевност ценности ?
Петър Дънов в една от своите беседи казва:„Като слушат да се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитват какво общо има между тях и заспалия преди 2000 години Лазар? Общото се заключава в това, че у всеки човек има по един заспал Лазар, който очаква да дойде Христос при него да го събуди.“
Така че, освен красивите лазарки е добре да събудим поне малко познанието си за смисъла на Възкресението Лазарово. Защото от него идват и лазарките, и Цветница, и Великден. От духовното Възкресение!
