Провалът в Исламабад: Ванс напусна без сделка, Тръмп обяви блокада на Ормузкия проток
На 12 април 2026 г., в ранните сутрешни часове, американският вицепрезидент Джей Ди Ванс излезе пред журналисти в Исламабад с уморено лице и кратко съобщение:
«Лошата новина е, че не сме постигнали споразумение. И смятам, че това е много по-лоша новина за Иран, отколкото за Съединените щати. Те избраха да не приемат нашите условия.»
Малко след това той се качи на борда на Air Force Two и напусна Пакистан. Зад него оставаше провалът на най-амбициозния дипломатически опит между двете страни от Иранската революция насам.
Защо Исламабад?
Изборът на пакистанската столица за домакин на преговорите не беше случаен. Пакистан поддържа добри отношения едновременно с Техеран и с Вашингтон и не участва пряко в конфликта — идеален посредник. Преговорите се проведоха в хотел «Серена» — луксозно заведение в охраняваната «Червена зона» на Исламабад, с опустели улици и военни на всеки ъгъл.
Американската делегация беше водена от Ванс и включваше специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Кушнър — двамата вече с опит от преговорите за Газа и Украйна. Иранската делегация беше оглавена от председателя на парламента Мохамад Бакер Галибаф.
Преговорите продължиха 21 часа — от събота вечерта до неделя сутринта, без прекъсване. Между двете страни бяха разменени технически документи. Пакистанската страна беше убедена, че се движат към сделка, и се надяваше разговорите да продължат поне няколко дни. Краят им за по-малко от денонощие беше изненада за домакините, пише CNN.
Камъните на спъване: ядрото и Ормузкият проток
Според американски официален, цитиран от Time, Иран е отказал да приеме няколко «червени линии» на администрацията на Тръмп:
- пълно прекратяване на обогатяването на уран;
- демонтиране на основните обогатителни съоръжения, тежко повредени при американски бомбардировки;
- извеждане от страната на над 400 килограма силно обогатен уран;
- прекратяване на финансирането на въоръжени групировки — Хамас, Хизбула и хутите;
- пълно отваряне на Ормузкия проток без събиране на такси за преминаване.
Ванс обобщи ядрото на проблема ясно, пише NPR:
«Простият факт е, че трябва да видим категоричен ангажимент, че Иран няма да се стреми към ядрено оръжие и няма да търси инструментите, които биха му позволили бързо да го постигне.»
Иранската страна предложи различна версия на събитията. Външният министър Абас Арагчи заяви в социалните мрежи, че двете страни са били «на сантиметри» от Меморандум за разбирателство, когато американската страна е «сменила правилата в движение» и е обявила блокадата на Ормузкия проток. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Бакаи уточни, че «не е трябвало да очакваме споразумение от едно заседание след 40 дни война, в атмосфера на недоверие и подозрение», пише Ал Джазира.
Председателят на иранския парламент Галибаф, оглавил делегацията в Исламабад, заяви:
«Американската страна вече разбира логиката и принципите на Иран. Време е да решат дали могат да спечелят доверието ни или не.»
Тръмп: блокада на Ормузкия проток
Реакцията на Тръмп не закъсня. В ранните часове на неделята той публикува в Truth Social:
«Срещата мина добре, по повечето точки се постигна съгласие, но единствената точка, която наистина имаше значение — ЯДРЕНАТА — не беше постигната.»
И незабавно обяви: американският военноморски флот ще започне да блокира всички кораби, опитващи се да влязат или излязат от Ормузкия проток. Заяви и намерение за унищожаване на иранските мини в пролива и прихващане на всички съдове, платили такса на Иран в международни води.
Ормузкият проток е от критично значение — през него преминава около 20% от световните доставки на нефт и газ. Иранският контрол над него от началото на конфликта вече е предизвикал глобална енергийна криза, пише Ал Джазира.
Великобритания незабавно отказа да се присъедини към блокадата. Нито една друга страна не се обяви за участие, отбелязва Съветът по външни отношения (CFR).
Контекст: война с историческо измерение
Преговорите в Исламабад бяха най-високото ниво на пряк контакт между САЩ и Иран от 1979 г. насам. Последният подобен опит датира от 2015 г., когато администрацията на Обама сключи ядреното споразумение, впоследствие денонсирано от Тръмп при първия му мандат.
Войната — вече в седмата си седмица по времето на преговорите — избухна въпреки предходни дипломатически усилия. Оманският външен министър Бадр ал-Бусаиди призова:
«Настоявам примирието да бъде удължено и разговорите да продължат. Успехът може да изисква болезнени отстъпки от всички — но те не могат да се сравнят с болката от провала и войната.»
Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви по време на преговорите, че военната кампания на страната му срещу Иран «не е приключила», а Израел продължава да нанася удари по Ливан, при които от март насам са загинали над 2 000 души.
Какво следва: топката е при Техеран
Въпреки провала, вратата не е напълно затворена. Ванс заяви пред Fox News:
«Смятам, че тук има голяма сделка, която може да се сключи, но следващата стъпка е на Иран.»
Белият дом потвърди, че обсъжда втори кръг преговори. Тръмп заяви пред New York Post, че нови разговори са възможни «в рамките на следващите два дни» — отново в Исламабад. Примирието изтича на 21 април.
Аналитикът Синa Туси от Центъра за международна политика оцени ситуацията пред Time: «Цената на подновена война е висока и за двете страни. Същевременно политическата динамика във Вашингтон и Техеран и склонността към максималистки позиции лесно могат да върнат нещата към конфронтация.»
