Време е да отворим шкафа с надпис „Нещата винаги са по-лоши, отколкото си мислиш“. Както много други стражи на цивилизацията, списанието „The New Criterion“ от рано и често е изразявало остра критика по повод „понижаващите се стандарти“ в нашите училища и университети. Именно „фаталният срив на критичните стандарти“ беше темата, около която се въртеше първата ни редакционна статия през септември 1982 г. Оттогава редовно предоставяме списъци с прояви на културно невежество: процентът на зрелостниците, които не могат да посочат датите на Гражданската война с точност до петдесет години, които никога не са чували за Данте, Хенри V или Уинстън Чърчил, които не знаят нищо, когато бъдат попитани за битката при Маратон. Тези истории от криптата са толкова многобройни, че започнахме да се чувстваме малко изтощени. Виждали сме всичко, нали? Знаехме най-лошото? Уви, ни най-малко.
Невежеството, с което се сблъскваме, е далеч по-тревожно и широко разпространено.
Статия във вестник „Вашингтон Пост“ от Грегъри Конти, доцент по политически науки в Принстънския университет, показва колко сме наивни. Принстънският университет се смята за „каймакът“ на университетите от бръшляновата лига. Но тъжната статия на Конти, озаглавена „Студентите от Бършляновата лига страдат от религиозна неграмотност“, ни напомня колко изкривени могат да бъдат тези развъдници на самодоволство, подхранени с пари. Забравете за битката при Маратон. Забравете за Данте, Хенри V или Чърчил. Невежеството, с което се сблъскваме, е далеч по-тревожно и широко разпространено.
„Преди няколко години“, пише Конти, един от колегите ми в Принстънския университет проведе лекция на тема религия и свобода на словото. Изглеждаше, че лекцията не се приема добре от студентите. Накрая той разбра защо: лекторът многократно се позоваваше на Десетте Божи заповеди, а няколко студенти не знаеха какво представляват те\\\“.
За тези, които следят темата, пълната такса за обучение в Принстън е 94 624 долара.
Беше ли това единичен случай, изключение, аномалия? Очевидно не. „Това не е изолиран проблем“, продължава Конти:
В университетските кампуси все по-често се срещат студенти, които не са запознати с най-основните характеристики на християнството, като например разликата между Стария и Новия завет или между католици и протестанти. Те рядко разпознават препратките към Библията, които се появяват в творчеството на Шекспир или във втората инаугурационна реч на Линкълн (или в първата на Обама, ако щете).
Студентите не са глупави, бърза да добави Конти. Напротив, те са „умни, съвестни и любознателни. Но им липсва религиозна грамотност.“ И тази неграмотност означава не само липса на конкретни религиозни познания. Тя означава също, че „те се мъчат да разберат широк спектър от западно изкуство, литература и философия.“ Наистина.
Споменахме колонката на Конти на един приятел. Съпругата му разказа, че по нейното (неотдавнашно) време една съученичка в „Найтингейл-Бамфорд“, едно от най-престижните частни училища в Манхатън, никога не беше чувала за Адам и Ева. Може би, отбеляза друг приятел, ако Уилям Ф. Бъкли-младши пишеше днес своята известна книга за Ню Хейвън, той нямаше да я нарече „Бог и човек в Йейл“, а „Човек в Йейл“.
Такива пропуски тревожат не само вярващите. Конти внимателно се определя като „невярващ“. Но жизненото течение на западната традиция е неразривно свързано с езика и поуките от нейните християнски корени. В цялата страна се наблюдава подновен ентусиазъм за „възпитание в гражданско съзнание“. Конти е прав. Вярващи или не, „бъдещите лидери на американското общество трябва да познават основните религиозни традиции и символи“, отчасти за да могат да разберат екзистенциалните тревоги на своите съграждани, отчасти „за да могат да черпят от цялото богатство на моралните прозрения, които цивилизацията е предала“. Ако не за друго…
