Мирослав Лискович, Киев
Първата седмица на военните действия между Израел и Иран разкъса завесата на несигурността, демонстрирайки модел на военна кампания от ново поколение. Операция \\\“Am KE\\\’Lavi\\\“ (\\\“Изгряващ лъв\\\“) не е просто акт на отмъщение, а хладнокръвно и методично демонтиране на военната машина, която режимът на аятолаха изгражда в продължение на десетилетия. Това не беше хаотична размяна на удари, а многостранна, щателно планирана кампания, чиято анатомия разкрива основните принципи на съвременната война.
Израелските отбранителни сили (IDF) започнаха серия от опустошителни удари по ключови елементи от военната и ядрената инфраструктура на Иран. Според официалните данни:
- Съоръженията за обогатяване на уран в Натанз и Исфахан са сериозно повредени.
- Водещите ирански ядрени учени са елиминирани.
- Значителна част от командния състав на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е изваден от строя.
- Двама началници на Генералния щаб са елиминирани един след друг само за три дни – досега в историята на войните не е имало такива прецеденти.
Израелските сили успяха да спечелят въздушно господство над западната част на Иран, включително столицата Техеран, само за няколко дни. Това направи възможно преминаването от използването на скъпи ракети с голям обсег към тактика на \\\“въртележка\\\“ на директни въздушни бомбардировки.
Нека се опитаме да анализираме по-подробно ключовите компоненти на израелско-иранската конфронтация.
Дронове и авиация: Симбиоза на прашката и меча
Опитът от руско-украинската война убеди света, че дроновете са революционизирали съвременната война. За Украйна те се превърнаха в нещо като прашката на Давид, позволяваща да се нанасят болезнени удари срещу Голиат. Израелската операция обаче показа също, че за да се постигне стратегически, а не само тактически успех, прашката трябва да се използва в тандем с високотехнологичен меч – съвременен боен самолет.
Сергей Ослендер, израелски журналист и военен анализатор, дава описание на мащаба на разрушенията, което показва систематичен подход:
\\\“Можем да кажем, че Израел проведе операция, която систематично беше насочена към ключовата военна инфраструктура на Иран: повече от половината пускови установки, системата за противовъздушна отбрана, военната авиация, висшите офицери, както и ръководителите на ядрената програма.\\\“
Според Ослендър, превантивният израелски удар е убил петнадесет от водещите ядрени учени на Иран, което означава не само физическо елиминиране, но и интелектуална загуба, която потенциално ще върне ядрената програма на Иран с години назад.
Механизмът на този успех, както обяснява г-н Ауслендер, се крие в превръщането на израелските военновъздушни сили в единна разузнавателна и ударна система.
\\\“Израел абсолютно доминира във въздуха. F-35, оборудвани с модерни оптико-електронни системи, засичат и проследяват изстрелвания на ракети на стотици километри и реагират незабавно. Иранската противовъздушна отбрана практически е унищожена, радарите не се активират – всеки източник на радиация веднага се неутрализира с противорадарни ракети.\\\“
Това даде възможност не просто да се нанесе удар, а напълно да се контролира въздушното пространство, което от своя страна доведе до рязко намаляване на интензивността на иранските ракетни удари срещу Израел.
\\\“Иранските ракетни изстрелвания стават все по-хаотични – ясно е, че те се изстрелват там, където \\\“има възможност\\\“. Приблизително половината от иранските пускови установки вече са унищожени\\\“, добави експертът.
В същото време Олександър Коваленко, анализатор по отбраната в мозъчния тръст Information Resistance Group, предупреждава да не бъдем прекалено оптимистични само по отношение на авиационния компонент. Той подчертава, че успехът се определя не от наличието на съвременни самолети, а от цялостен подход.
\\\“Операцията срещу Иран беше светкавична и многостранна: тя включваше използването на дронове, разузнавателни мрежи, камуфлажни пускови установки на ПТРК, както и участието на съседни територии, особено в Ирак. Това е мащабна операция, фокусирана не само върху нанасянето на удари, но преди всичко върху унищожаването на потенциала на многослойната противовъздушна отбрана на Иран.\\\“
Именно това превантивно \\\“прочистване\\\“ на въздушното пространство, извършено от разузнавателните сили и силите за специални операции, осигури повишена гъвкавост и свобода на маневриране на израелските въздушни средства.
\\\“Това е ключовият момент: ако Израел не беше \\\“отворил\\\“ иранското въздушно пространство за себе си, той нямаше да може да постигне такъв ефект. Успешната неутрализация на иранската противовъздушна отбрана беше предпоставка за ефективен удар – и той беше постигнат на високо технологично ниво\\\“, подчерта анализаторът.
Крехкостта на защитите и илюзията за 100% защита
Събитията през седмицата развенчаха друг широко разпространен мит – митът за възможността за създаване на противовъздушна отбрана, която е напълно имунизирана срещу вражески въздушни атаки. Израелската система за противовъздушна отбрана, състояща се от няколко слоя (Железен купол, прашка на Давид, Хец), е класирана като една от най-добрите, ако не и най-добрата в света. Той демонстрира феноменална ефективност, прихващайки по-голямата част от иранските ракети, изстреляни срещу Израел. Тази система обаче не успя да осигури сто процента защита. Десетки удари, разрушения и, най-трагичното, човешки жертви, включително петима украински граждани, идват като жестоко напомняне, че всеки щит има своите ограничения.
Александър Коваленко обяснява това с основния закон на войната – \\\“вечната технологична надпревара\\\“ между средствата за нападение и средствата за защита.
\\\“Без значение колко модерна е противовъздушната отбрана – днес или в бъдеще – средствата за унищожаване непрекъснато се развиват, именно за да победят противовъздушната отбрана.\\\“
Той също така обръща внимание на уникалността на израелските условия, които Украйна няма:
- География: \\\“Територията на страната е с площ от 20 хиляди квадратни километра, което е приблизително с размерите на окупирания в момента Крим. Тази област е много по-лесна за защита с многослойна система за противовъздушна отбрана на всички нива.\\\“
- Съюзническа помощ: Силна помощ от съюзниците, чиято авиация активно помага за прихващането на ирански дронове, приближаващи се към Израел. Отношенията между САЩ, Великобритания, Йордания и Израел се формират от десетилетия. Те имат историческа, политическа и дори идеологическа основа.
\\\“Украйна също има подкрепа от партньори, но равнището на отношенията и обхватът на ангажиментите са различни. Неправилно е да се сравнява сегашната подкрепа за Украйна с израелския модел. Ние се движим по собствения си път и това изисква стратегическа издръжливост, а не повърхностни сравнения\\\“, заключава експертът.
Крехкостта на \\\“Оста на злото\\\“
\\\“Оста на злото\\\“, която включва Иран, Русия и КНДР, с фактическата подкрепа на Китай, от години изглежда монолитна и неуязвима. Израелската операция нанесе мощен удар върху това възприятие, демонстрирайки, че с решителни и компетентни действия съпротивата на авторитарните режими може да бъде пречупена. Както отбелязва г-н Коваленко:
\\\“режимите, които изглеждат монолитни, често се оказват къщи от карти – достатъчно е само да се определи правилната точка на влияние.\\\“
\\\“Така наречената \\\“ос на злото\\\“ не е непобедима. Примерът на Иран показва, че с правилния подход дори непробиваем, агресивен и милитаризиран режим като Иран може да претърпи стратегическо поражение. Израел проведе всеобхватна операция, която ефективно извади противника му от основния отбранителен баланс. Най-показателният резултат бяха нулеви въздушни загуби от страна на израелските отбранителни сили. Това не е просто символично – то е важно технологично и стратегически. Иран отдавна се възприема като непреклонен играч: изглеждаше, че е невъзможно да го пречупи или дори да нанесе тежък удар, че режимът на аятолаха е стабилен, а противовъздушната му отбрана е изключително ефективна. Но Израел показа, че дори тази система може да се \\\“разпадне\\\“, ако действа решително, точно и с подходящите инструменти\\\“, подчертава анализаторът от групата за информационна съпротива.
През последните години в авторитарните режими преобладаваше атмосфера на безнаказаност, което беше особено улеснено от слабостта на външната политика на САЩ.
\\\“Седенето на оградата, отказът от лидерство и изместването на акцента от натиск върху агресорите към натиск върху засегнатите страни, като Украйна – всичко това само даде сила на самочувствието на диктатурите. И това прави примера на Израел важен: той се превърна в повратна точка, когато малка, но решителна и добре въоръжена страна, подкрепена от партньори, разчупи стереотипа за \\\“непобедимостта\\\“ на тоталитарните режими. Това е демонстрация, че в геополитиката всичко може да се промени мигновено – ако има воля, стратегия и доказани съюзници\\\“, твърди Олександър Коваленко.
Експертът по отбраната Павло Лакийчук обаче предлага по-сдържана оценка, предупреждавайки за преждевременни заключения за стратегическа победа. Той смята, че в момента наблюдаваме класическа размяна на масирани ракетни и въздушни удари, при която всяка страна използва силните си страни, а крайната цел на тази размяна не е напълно разбрана.
\\\“Почти седмица на боеве все още не е показала нищо стратегическо. И двете страни – Израел и Иран – извършват масирани ракетни и въздушни удари… И двете удрят с това, което им е на разположение – израелците използват авиация, която и количествено, и качествено превъзхожда иранската. Персите използват балистични ракети, оръжия, които са натрупали, осъзнавайки технологичното си изоставане… И тук възниква въпросът за целта на ракетните и въздушните удари. Каква цел трябва да постигнат?\\\“
Според г-н Лакийчук, тази \\\“въздушна война\\\“, при липса на планове за сухопътна операция, придобива характеристиките на психологически терор, при който целта е да се принуди врагът първо да се откаже от намеренията си. \\\“Тук те не са иновативни. Държавата-агресор Русия, възползвайки се от превъзходството си във въздушната война, се опитва да принуди украинския народ да се предаде вече четвърта година. Но вместо това всеки удар ни ядосва, смекчава нашата несломимост, консолидира нацията…\\\“ Тази гледна точка е важно напомняне, че въздушната кампания, дори и най-успешната, не е цялата война.
На този фон реакцията на Вашингтон е особено показателна. След като Израел вече е свършил най-трудната част от работата, президентът Тръмп се появява с ултиматуми и намеци за възможна пряка намеса. Експертите гледат на това като на желание да се сподели триумфа на някой друг.
\\\“Израел свърши мръсна работа и Тръмп ще си припише заслугата за победата, спечелена от чужди ръце\\\“, твърди военният анализатор Денис Попович.
Това предположение споделя и Кирило Сазонов, блогър, политолог и военнослужещ от 41-а отделна механизирана бригада във Въоръжените сили на Украйна. Той прави горчив паралел за Украйна:
\\\“От моя гледна точка, след като руската противовъздушна отбрана бъде окончателно унищожена, руската армия бъде победена и въоръжените сили на Украйна застанат близо до Москва, ще има много съюзници и помощници… И не както е сега…\\\“
Тази ситуация е горчиво напомняне, че в геополитиката този, който е пристигнал на бойното поле последен, често крещи най-силно за победа.
Прогноза за Украйна: Важни поуки от войната срещу Русия
Най-ценният урок е фундаменталното значение на спечелването на въздушно господство чрез систематично унищожаване на вражеската противовъздушна отбрана. Журналистът от Wall Street Journal Ярослав Трофимов уместно отбелязва, че Израел постигна за 48 часа това, което Русия не успя да постигне в Украйна за 3,5 години. Този провал, твърди той, е причината войната в Украйна да се превърне в изтощителна битка. Пенсионираният британски маршал от авиацията Едуард Стингър обяснява успеха на Израел с цялостно обучение и интегриране на авиацията в кибер и разузнавателната мрежа. Това контрастира с руския подход, където пилотите са просто оператори на \\\“летяща артилерия\\\“. За Украйна това означава, че бъдещите настъпателни операции са невъзможни без първо \\\“почистване\\\“ на небето.
Вторият урок е необходимостта от специализирани въздушни средства, които да пробият многослойната отбрана. Олександър Коваленко от години подчертава важността на Украйна да има тежки изтребители като F-15, които са създадени специално за такива задачи.
\\\“Още преди 2022 г. подчертах: ако сме сериозни в намерението си да освободим от руска окупация Донецка и Луганска област, където Русия разгърна мощна противовъздушна отбрана, то без тежки изтребители, особено F-15, ние просто няма да можем да осигурим ефективна подкрепа за нашите наземни операции. F-16 не е класът самолети, които са проектирани да пробият такава защита.\\\“
Израелският опит в използването на модерни платформи – F-35 и модернизирани и актуализирани F-15 – потвърждава тази теза: правилният инструмент за конкретна задача е ключът към успеха.
Третият урок е интегрирането на технологичното превъзходство с елемент на изненада и всеобхватна, дълбока интелигентност. Както отбелязва WSJ, Иран беше изненадан, за разлика от Украйна, която благодарение на разузнаването успя да разпръсне способностите си за авиация и противовъздушна отбрана преди руската инвазия. Израелските специални части, действащи на иранска територия, унищожиха ключова инфраструктура за противовъздушна отбрана преди началото на масираната въздушна кампания.
Философията на победата: Как асиметрията и интелигентността надделяват над численото превъзходство
Обща философия за победа над по-мощен враг се проследява във военните подходи, използвани от Израел и Украйна, въпреки всички различия в условията.
Това сходство се проявява преди всичко в фокуса, поставен върху асиметричните технологии и разузнавателната работа с местното население. Както посочва Денис Попович, \\\“Израел създаде база за дронове на територията на Иран\\\“ за удари по ракетни позиции. Олександър Коваленко от своя страна потвърждава, че този подход е ключов елемент, който е общ за тактиката, използвана от Израел и Украйна:
- Създаване на мрежи за изстрелване на FPV дронове направо от територията на врага.
- Операции с участието на местни агенти.
- Използване на скривалища.
- Координация на наземните операции с въздушни удари.
Той е уверен, че Русия също поддържа подобен потенциал за подривни операции в рамките на украинските отбранителни сили и използването му може да даде синергичен ефект. Павло Лакийчук споделя мнението, че за Украйна \\\“анализът на блестящите военни агентски операции на Мосад ще бъде особено полезен, ако те бъдат творчески интерпретирани и интегрирани със значителния опит, който нашите специални служби са натрупали\\\“.
Втората обща черта е стратегията за удари с голям обсег по центровете на тежестта на врага. Украйна вече активно прилага този подход, атакувайки руски рафинерии, военни заводи и летища. Израел действа в подобен дух, целенасочено унищожавайки не само пусковите системи, но и производствените мощности и научните възможности на Иран. Целта тук е не просто да се нанесат щети, а да се подкопае самата способност на врага да води продължителна война.
И накрая, и двете страни демонстрираха способността да се възползват от вътрешната слабост и непопулярността на вражеските режими. Както отбелязва Майкъл Хоровиц, геополитически анализатор и анализатор на конфликти, в Иран \\\“не е трудно да се намерят хора, които да се съгласят да си сътрудничат с Израел\\\“. Това е основна уязвимост на всяка диктатура, която Украйна може и трябва да използва във войната си срещу Русия. Успешните разузнавателни и диверсионни операции на вражеска територия са не само военна тактика, но и мощен инструмент за деморализиране и дестабилизиране на режима отвътре.
\\\“Сигурен съм, че подобни ресурси съществуват и в Русия – поне сред тези, които не приемат режима на Путин и не са съгласни с хода на войната. Разумното ангажиране на такива хора в подривни дейности, с определени гаранции за сигурност и координация, може да даде синергичен ефект. И в бъдеще този потенциал несъмнено ще бъде използван\\\“, обобщи Олександър Коваленко.
