Предстои ми да напиша изречение, което може да се изненадате да прочетете в The Telegraph:
Може би левите депутати имат право.
Да кажем, че левите депутати са прави да твърдят – както направиха в Камарата на общините във вторник – че правителствените съкращения на социалните помощи са оставили избирателите им \\\”абсолютно ужасени\\\”. Да кажем, че съкращенията наистина ще причинят \\\”болка и трудности\\\” на \\\”милиони\\\”. Нека дори кажем, че по думите на стария приятел на Джереми Корбин Джон Макдонъл, съкращенията ще доведат не само до \\\”огромно страдание\\\”, но и до \\\”загуба на живот\\\”.
В името на спора ще повярваме на думите на тези леви депутати. Но само ако са готови да обмислят изключително неудобен факт.
Лиз Кендъл, министърът, който стои зад съкращенията, се хвали, че те ще намалят сметката за социални помощи с 5 милиарда паунда. За да поставим тази цифра в контекст: тя е по-малка от сумата, която похарчихме само миналата година за търсещите убежище. Общо сметката за убежище на Обединеното кралство достигна 5,38 милиарда паунда (включително 3 милиарда паунда за хотели). Отново: това беше само за една година.
Но нека не спираме дотук, защото имам някои други изключително неудобни факти, върху които левите депутати да размишляват. Например: в тази страна днес, според неотдавнашен доклад на Центъра за контрол на миграцията, около 1,2 милиона имигранти са на помощи. Помежду им, през 2023 г., се очаква те да са получили над 7.5 милиарда британски лири в универсален кредит. На всичкото отгоре разходите за предоставяне на обществени услуги възлизат на 3,5 милиарда паунда.
Ето някои числа, които са по-малки, но все пак много значими. През последните пет години правителството е похарчило 27 милиона паунда за преводачи за кандидати за обезщетения, които не могат да говорят английски. Миналата година, според данни, разкрити от бившия депутат от реформата Рупърт Лоу, почти 10% от писмата с препоръки, изпратени от NHS England, трябваше да бъдат преведени на чужд език, тъй като толкова много пациенти не могат да говорят английски. Междувременно полицейските разходи за преводачески услуги са се повишили до над 19 милиона паунда годишно. Защото, изглежда, много от нашите престъпници също не могат да говорят английски.
В случай, че левите депутати все още не са разбрали накъде отивам с това, позволете ми да насоча вниманието им към аргумента, изтъкнат преди около 30 години от Милтън Фридман, американският икономист, носител на Нобелова награда. Той твърди, че може да има или социална държава, или масова имиграция – но не и двете.
Причините са доста очевидни. Ако вашата страна има социална държава, тя със сигурност ще привлече много голям брой хора от по-бедните страни. В резултат на това страната ви неизбежно ще стане по-бедна, а социалната ви държава ще става все по-трудна за финансиране.
Следователно, ако левите депутати наистина са ужасени от съкращенията на Лиз Кендъл, не е ли време да обмислят възможността Фридман да е бил прав? За да помислим, че масовата имиграция не винаги увеличава финансите на нацията? И да заключим, макар и неохотно, че има само един начин да спасим социалната държава: да сложим край на масовата имиграция?
Е, никога не се знае. Може би, за да освободят пари за своите избиратели с увреждания, левите депутати сега ще започнат нетърпеливо да водят кампания за спиране на лодките, докато крещят: \\\”Трябва да слушаме Найджъл Фараж! Време е за имиграция с нулеви нетни емисии!\\\”
Като цяло обаче съм склонен да намирам този сценарий за малко малко вероятен. Вместо това, подозирам, левите депутати просто ще продължат в зоната си на комфорт, като призовават за финансиране на обезщетения от \\\”данък богатство\\\” за \\\”богатите\\\”. Докато правят това, те, разбира се, старателно ще игнорират факта, че този хитър план разчита на богатите, които услужливо остават наоколо, за да изпразнят портфейлите си. Смятаме ли, че богатите биха направили това? Не мога да не чувствам, че ако бяха толкова лесни за ограбване, никога нямаше да забогатеят.
По всяка вероятност тогава обезщетенията ще трябва да бъдат намалявани отново и отново, и отново – дори за тези, които наистина се нуждаят от тях. И всички отляво ще бъдат още по-възмутени, отколкото са днес. Но поне няма да им се наложи да се съгласяват с Найджъл Фараж за нещо. И в крайна сметка това е основното.
