Нора Димитрова Клинтън
Защо хората мразят Запада? Защо хората мразят доброто? … Западът, разбира се, имаше колониализъм, империализъм, расизъм, робство, всички знаем това. Но трябва да разберете нещо: каквито и недостатъци да е имал Западът, всяка друга цивилизация е имала. Те не правят Запада уникален. Това, което прави Запада уникален, не са неговите недостатъци, а неговите постижения. Къде другаде беше постигната свободата на Запада? Къде другаде беше постигната демокрацията на Запада? Къде другаде са постигнати изкуството, музиката и литературата?… Западното величие е универсално и често е по-голямо. Защо хората мразят по-доброто? Ревност. Негодувание. Ето още една причина: Западът представя стандарти за съвършенство. А хората, които не могат да се смерят с тях, мразят всичко, което представлява мярка за съвършенство. Бездарните мразят талантливите. Безстандартните мразят тези, които превъзхождат стандартите.
Денис Прагер
Завистта към Запада и уроците от тоталитаризма: Посещение в лагера Белене
Това, което обединява сегашните бунтове в Лос Анджелис, Грета Тунберг, протестите в кампусите, интерсекционалността и левите глобалистки амбиции, е дълбоката завист към доброто, което е символизирано от Запада. Изразяването на тази може постоянно да варира и причините, които тя обхваща, могат да изглеждат несъвместими и изключително разнообразни. Същността обаче е същата. Днешните мразещи Америка, Израел и Запада като цяло често изповядват вярност към левите идеологии и бързо толерират тоталитарния социализъм, както в нацистката, така и в комунистическата му версия. Тяхното невежество е изключително опасно.
Посещение в комунистическия трудов лагер Белене
По време на скорошното ми пътуване до родната ми България имах едно от най-запомнящите се преживявания в живота си. Посетих комунистическия лагер Белене, разположен на остров в река Дунав между бреговете на България и Румъния. Лагерът е активен между 1949 и 1987 г. Входът на лагера е маркиран от дървена порта, на която е изписан цитат от съветския поет Максим Горки:
«Да, човешко същество – това звучи достойно. Трудов поправителен дом – Белене – 2-ра зона.»
На обратната страна на портата обаче има друг надпис: «Ако врагът не се предаде, той трябва да бъде елиминиран».
Цинизмът на приветствения цитат за човешкото достойнство естествено напомня на подобен перверзен нацистки лозунг: «Arbeit macht frei».
Лагерът Белене се намира на живописния остров Персин. В момента островът е част от природен резерват с очарователни влажни зони и над 240 вида птици.
Защо хората мразят Запада? Размисли на Денис Прагер
Денис Прагер
«Защо хората мразят Запада? Защо хората мразят доброто? … Западът, разбира се, имаше колониализъм, империализъм, расизъм, робство, всички знаем това. Но трябва да разберете нещо: каквито и недостатъци да е имал Западът, всяка друга цивилизация е имала. Те не правят Запада уникален. Това, което прави Запада уникален, не са неговите недостатъци, а неговите постижения. Къде другаде беше постигната свободата на Запада? Къде другаде беше постигната демокрацията на Запада? Къде другаде са постигнати изкуството, музиката и литературата?… Западното величие е универсално и често е по-голямо. Защо хората мразят по-доброто? Ревност. Негодувание. Ето още една причина: Западът представя стандарти за съвършенство. А хората, които не могат да се смерят с тях, мразят всичко, което представлява мярка за съвършенство. Бездарните мразят талантливите. Безстандартните мразят тези, които превъзхождат стандартите.»
Историята на лагера Белене: Жестокости и оцеляване
През 1949 г. на острова са прехвърлени политически затворници от един от най-бруталните лагери ГУЛАГ в Западна България, наречен Богданов дол. Собственият ми дядо беше изпратен от комунистите в Богданов дол за отказ да уволни няколко служители, които случайно не бяха съгласни с режима. По чудодейния обрат на събитията той е освободен и изпратен у дома, тъй като един смел адвокат, нает от баба ми след месеци на отчаяние и без вест за състоянието или местонахождението на съпруга й, открива груба процедурна грешка от страна на комунистическите служители, които са извършили ареста. Ако дядо ми не беше освободен, а вместо това беше прехвърлен на острова, вероятно щеше да загине, а аз нямаше да съм тук днес.
Лагерът «Белене» е едно от малкото места с музей и всякакви материални останки от комунистическите зверства. Повечето други лагери са унищожени от режима, за да се премахнат всички следи от престъпленията му. Все още не е известно колко души са били убити и хвърлени в затвора от комунистическия режим в България, тъй като не се водят точни записи. Досега известните имена, събрани с изключителна трудност, вероятно са много по-малко от действителния брой.
До ден днешен никой не е бил успешно преследван, въпреки свидетелствата на хиляди оцелели, доказващи екстремни изтезания, злоупотреби и убийства. Хората, които бяха изпратени в Белене, както и всички останали тоталитарни лагери, не бяха направили нищо лошо. Някои са били част от политическата опозиция и елита на страната. Други са индустриалци, фермери, свещеници, лекари, интелектуалци и всеки друг, който е възприеман като потенциална заплаха или просто не е харесван от комунистическите управници.
Условия в лагера и методи за изтезания
- Първоначално: Затворниците е трябвало да копаят дупки в земята, в които са спали.
- По-късно: Принудени са да построят дървени казарми и в крайна сметка каменни и тухлени сгради.
На затворниците е наредено да построят диги, за да предпазят острова от наводняване. Една от запазените стаи, сега част от музейния експонат, показва количеството мръсотия, което съставлява ежедневната квота за копаене на затворниците. Ако успеят да изкопаят това количество, те получават оскъдна порция застоял хляб (показан на лявата стена, за сравнение) за целия ден, плюс няколко лъжици бульон, направен от рибни глави, но без риба.
Надзирателите не само принуждават затворниците да работят на невъзможни смени, но често изпитват патологично удоволствие от измъчването и убиването им. Любим метод за изтезания е да ги оставят голи в близкото блато, което гъмжи от комари, докато не се поддадат на малария и загинат.
Прикриване на престъпленията и дипломатически проблеми
Комунистите полагат допълнителни грижи, за да прикрият честите убийства. Те построяват обикновен затвор в друга част на острова и се преструват, че затворниците в лагера са истински престъпници. Скоро обаче изхвърлянето на телата се превръща в проблем за режима, въпреки отдалеченото местоположение на острова, забраната за достъп до него и изключителната секретност. Поради приливните колебания в река Дунав, много тела бяха изхвърлени на румънските брегове. Очевидно това е предизвикало дипломатически проблеми между двете комунистически страни, както и натиск от страна на западните правителства.
Разширяване на лагера: Женски и тийнейджърски отделения
След смъртта на Сталин лагерът е затворен за кратко, но след това е отворен отново няколко години по-късно. Женски лагер е построен на малък съседен остров, наречен «Щурецът». Съпруг и съпруга в крайна сметка са затворени съответно на двата острова, в непосредствена близост един до друг, без дори да знаят дали другият съпруг е жив. И двамата оцеляват въпреки всичко и най-накрая се събират отново след много години на физически и психологически изтезания.
По-късно на главния остров е добавен тийнейджърски лагер, където младите хора, които слушат западна музика, носят западни дрехи или изразяват леко несъгласие с правителството, са «превъзпитавани». Гимназистите редовно са изключвани и задържани в такива поправителни заведения за носене на деним, миниполи или слушане на англоезична музика, въпреки факта, че много от музикалните групи са просоциалистически и антизападни.
Човешко достойнство и истории за оцеляване
Циничният цитат на входната врата на Белене, «Човешко същество – това звучи достойно», е един от безбройните начини, по които системата унищожава човешкото достойнство. И все пак, най-мрачните часове на безнадеждно потисничество са осеяни с истории за оцеляване, устойчивост и доброта.
В един студен зимен ден един от затворниците от Белене получава остър пристъп на апендицит по време на работа. Друг затворник се оказа лекар. Той дезинфекцира джобно ножче, като запали кибрит и оперира пациента, който беше поставен на замръзналата земя. След това лекарят успя да го зашие с примитивна огромна игла и конец, откъснат от риза.
Лекарят поема изключителен риск, като спасява живота на болния, тъй като на лекарите не е позволено да помагат на другите затворници и могат да бъдат убити за оказване на помощ. Излишно е да казвам, че в лагера нямаше медицински персонал. Пациентът оцелява и същият лекар по-късно оперира успешно друг затворник при невъзможни условия.
Наследството на Белене: Памет и предупреждение
Днес Белене е мирна и идилична. Посетителите се наслаждават на разходки с лодка и се възхищават на спокойствието на «синия Дунав», уникалната флора и фауна, впечатляващите римски руини и богатия духовен живот в района.
Посещението на лагера изисква специални знания и всеотдайни усилия. Понякога ми се иска западните интелектуалци, които оправдават престъпленията на тоталитарните режими, да бъдат упълномощени да обикалят както нацистките, така и комунистическите концентрационни лагери, но може би повечето от тях са твърде цинични и самоуверени, за да изпитат дълбока промяна. И все пак има надежда, че децата, ако са възпитани с подходящи знания и ценности, ще помнят тази ужасяваща история. Наш дълг е да гарантираме, че тя никога няма да бъде забравена.
Малка плоча пред понтонния мост, който води до острова, ни напомня: «Никога повече тоталитаризъм».
Нора Д. Клинтън е изследовател в Legal Insurrection Foundation. Родена и израснала е в София, България. Тя има докторска степен по класика и е публикувала много древни документи върху камък. През 2020 г. тя е автор на популярните мемоари \\\”Карантинни размисли през два свята\\\”. Нора е съосновател на две партньорски благотворителни организации, посветени на академичното сътрудничество и американските ценности. Тя живее в Северна Вирджиния със съпруга и сина си.
